Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Следователно любовта никога не ограничава. А и нея никой не ограничава. Обаче Бог сам се ограничава. За да Го познаем, Той слиза до нас и се ограничава. Значи Бог се е самоограничил, но не се е ограничил. Какво представя всъщност ограничението на Бога, не знаем. Едно знаем: Дето действа Божията Любов, там има знание и свобода. От гледището на тази любов, Бог казва: Прости на човека. Забрави обидите му. Човешката любов действа обратно. Тя казва: Дай длъжника си под съд. Не му прощавай. Ако на всички прощаваш, къде ще му излезе края? – Прости и не мисли за края. В Божията Любов законът е друг. Там даваш едно, вземаш десет. Като следваш този закон, всякога ще печелиш. Ако вършиш волята Божия, ти даваш едно, десет печелиш; ако вършиш своята воля, едно печелиш, а десет губиш. Това е закон, в който няма никакво изключение. Всеки човек има една кесия с преграда, чрез която отделя човешките печалби от Божествените. Вечер, като се връщаш от работа, отвори кесията си и прегледай в кое отделение има повече пари. Ако в Божественото отделение има повече пари, ти си живял по закона на Божията Любов. Ако в човешкото отделение има повече пари, ти си живял по човешки. Ако искаш да знаеш как си живял, виж какво е състоянието на твоята кесия, дали е празна или пълна и кое от двете отделения е по-пълно. Никаква друга философия не може да разреши този въпрос.
Примирение
23 април 1933 г. Утринни слова
Примирение
23 април 1933 г. Утринни слова
