И тъй, при
всяко преживяване нужно е да имаш едно Божествено състояние. Ти трябва да се
освободиш от всички противоречия. Това значи да се примириш, да изтърсиш праха
от дрехите си, да ги опереш, да се махне калта от тях. Този е пътят на
човешкото развитие. Не казвайте, че като размишлявате много, много ще
придобиете. Мъчно е да размишляваш. – Кога? – Когато нямаш Любов. Мъчно е да се
работи без Любов. Ако работиш от сутрин до вечер с Любов, ти ще се върнеш у
дома си радостен, че си копал на своята нива. Където няма Любов, там остенът играе
по гърба, по ръцете, по краката. Ще питаш ли тогава, защо те боли главата, защо
те болят ръцете и краката. Като не разбираш ролята на остена, казваш: „Труден е
животът“. Ще питате какво е проповядвал Христос. И вие сега казвате: „Защо ни е
дал Учителят този наряд?“ – И без него може. Като се роди детето, и без пелени
може. Малките пиленца, току-що излюпени, имат ли нужда от пелени? Аз се чудя
откъде дойде у хората мисълта за пелени. Детето не се нуждае нито от акушерки,
нито от пелени. Как се излюпват птиците – с акушерка ли? А сега, като се ражда
детето, непременно трябва да дойде някоя баба. Това е отклонение от правия път.
Ако хората вървяха в правия път, те щяха да прекарат един добър живот. А сега,
за да се роди една мисъл, едно чувство или една постъпка в тебе, непременно
трябва да ти бабуват. После трябва да я увиеш в пелени, да я возиш в количка и
др. И това е добре. То съществува и в религиозния живот. Обаче това разбиране
има граница. Да го люлееш в люлка една–две години, разбирам, но след това трябва
да слезе от люлката и само̀ да ходи. Ще дойде време, когато вече не ще има
пелени и люлки. Това е Божествено състояние.
Божествени състояния
Утринно Слово от Учителя, държано на 9 ноември 1930 г., София, Изгрев.
