Най-важното състояние в човека е Божественото. Няма по-важно състояние от това,
да дойдеш в хармония с Бога. Ние, съвременните хора, приличаме на плачливи
деца. Майка му го събуди, то отваря очите си и започва да плаче. Майка му и
баща му започват да го утешават, но то не престава да плаче. Бащата взима
пръчицата и става капелмайстор. Та и вие, като плачете много, дохождат големият
брат, майката, бащата, но плачът не престава. Като дойде пръчката, всичките
работи се уреждат. Казваш си: „Много глупав човек съм бил“. – Не чакай баща ти
да дойде с пръчката. Като дойде големият брат, иди с него. Ако дойде малкият
брат, и с него иди. Вземи си книжката и започни да четеш. – „Не искам да чета.“
– Тогава иди на лозето да копаеш. Но стани! Имаш една приятелка, посети я. И
това не искаш. Кой ще дойде най-после? – Божествената тояга. Тя е много
красива, от рая е излязла. – „По-добре да не идва.“ – За праведния тя никога не
иде, но за грешника. Заплашването е закон за всеки, който се отклонява от
правия път и не иска да служи. Заплашването, страданието е път към Божествената
Любов. Ако не дойде Божественото състояние, никаква мисъл, никакъв прогрес не
може да се очаква. Ако работите на религиозните не вървят, това е, защото те не
работят за идване на Божествените състояния в тях. Те очакват всичко да се
постигне по механичен път.
Божествени състояния
Утринно Слово от Учителя, държано на 9 ноември 1930 г., София, Изгрев.
Утринно Слово от Учителя, държано на 9 ноември 1930 г., София, Изгрев.
