Знанието не отива при човек, който не е страдал.

Истинският живот подразбира придобивки. Че страдаш или се радваш, и това е на място. Така ще придобиеш ценни неща. Радостите и скърбите са реалностите на живота. Като страдаш, ти се обличаш в дрехата на живота; като се радваш, пак обличаш дрехата на живота. Като не си доволен от страданието, казваш: Защо Господ ми даде тази дреха? – По-добре ли е да те повие в пелени, да върже ръцете и краката ти? Широка е дрехата на страданието, в нея можеш свободно да риташ нагоре-надолу. Благодари за тази дреха. Според мене, страданието е най-красивата дреха, с която младият може да се облече. Дето е животът, там иде страданието. Като влезе в някой дом, то казва: Аз ида между живи хора. Ако тук няма такива, веднага ще си замина. Като влезе между разумни хора, страданието казва: Аз ида между вас, търся разумни хора. Аз искам да ме разберете и придобиете нещо от мене. Като изучавам хората, виждам, че те търсят лесния път, т.е. живот без страдания. Щом не искат да страдат, те ще останат голи. Защо? Защото не приемат дрехата на живота, да се облекат в нея. Не е позволено да ходиш гол! Следователно доброволно ще приемеш страданието, за да се облечеш. То е долната дреха, която малцина виждат. Първо ще облечеш долната си дреха, а после горната. – Коя е горната дреха? – Знанието. Наистина, който страда, той придобива знания. Той облича горната си дреха, която всички виждат. Красива е дрехата на знанието. Всички хора желаят тази дреха. Обаче знанието не отива при човек, който не е страдал. Щом види, че е гол, то казва: Като се облечеш, тогава ще те посетя. Аз нямам нищо общо с голи хора. Който не е облякъл дрехата на страданието, той не може да облече дрехата на знанието. Това е правилото на живота. През тази опитност са минали всички велики хора на земята. Много пъти сте ме питали защо страдате и аз все съм мълчал. Днес ви казвам: Страдате, за да се облечете, да не ходите голи. – Ние не искаме тези дрехи. – Щом не искате, продайте ми ги. Аз съм готов да ги купя. Ако отворите моя гардероб, ще видите, че е пълен с дрехи на страданието, купени от хора – от мъже, жени, деца. Купил съм ги, но съм готов и да ги продам. Дойде някой при мене, иска да го уча, да му преподавам новото учение. И това може, но първо ще му продам една дреха на страданието. След това ще започна да го уча.

Дреха на живота
16 април 1933 г. Утринни слова