Христос казва: „Болен бях, не ми помогнахте; жаден бях, не
ме напоихте; гладен бях, не ме нахранихте; в затвор бях, не ме посетихте”.
Някой човек е болен, нуждае се от помощта на ближния си, но той казва: Нямам
време да се занимавам с болни хора. Предприел съм големи работи, които поглъщат
всичкото ми време. Да се занимава човек с големи работи, това значи,
преждевременно да остарее. Старостта представя зимата на живота. През това
време дърветата са покрити със сняг, без листа и плодове. Разумните и добри
хора посрещат зимата с радост. Затова казваме, че зима, лошо време, съществуват
за лошите хора; пролет и добро време съществуват за добрите хора. Лошите хора
живеят на северния полюс, а добрите – на екватора и в умерения пояс. Кой човек
е добър и кой – лош, това се познава по енергиите, които изтичат от различни
места на организма. Достатъчно е да пипнеш човека по ръцете, по носа, по ушите,
по скулите, за да познаеш, колко е добър и здрав. Ако погледнеш лицето му от
двете страни на скулите, ще разбереш, какво е състоянието на стомаха му. Ако
лицето му под скулите е хлътнало, стомахът му е слаб. Не е ли хлътнало,
стомахът му е здрав, силен, добре работи. За такъв човек казват, че лицето му е
като месечинка. Здрав е човекът. По-добре ли е да е сух, с пожълтяло лице и
хлътнали страни? Казват за някого, че е жълт, изпит, като светия. Не е право
това. Светията не е изпит и жълт. Лицето му има особен цвят, особени черти. Той
е художник и скулптор, сам рисува чертите на лицето си, сам вае своята статуя.
Същественото в живота
15 август, 1943 г. 10 ч. пр. обяд. София
