Млади моми и булки се кичат с цветя, но не знаят, че един
ден трябва да върнат живота им. Редът и порядъкът в природата изисква това и се
налага на хората. Като не знаят нейните закони, хората късат цветята, отнасят
се небрежно към тях и казват: Това са цветя, те нямат никакви усещания, никакво
съзнание. Не е така. Ясновидецът вижда зад всяко цвете по едно разумно
същество. Така видими и невидими същества се грижат за човека. Човек е разумно
същество, но, въпреки това, се страхува. Аероплан мине над главата му, и той
започва да трепери, да не хвърли някаква бомба отгоре. Ако аеропланът мине и
нищо не хвърли, човек казва: Този път се спасих, но друг ще дойде. Вярата на
човека е слаба. И религиозният, и светският човек се заканват на авиаторите,
искат да им отмъстят. Защо да не пожелаят да заспят и да се върнат назад, а
трябва да ги убиват? Убийството е забранено. Човек разполага с много методи.
Защо да не приложи такъв метод, който да повдигне и него, и неприятеля му?
Същественото в живота
15 август, 1943 г. 10 ч. пр. обяд. София
