Съвременните хора са ограничени в разбиранията си, поради
което бащата казва на сина си: Ти трябва да ми бъдеш благодарен! Аз те
отхраних, аз те спасих и т. н. – Никой никого не е изхранил. Слънцето е
работило и постоянно работи върху живите същества, а Бог ги възраства и
поддържа живота им. Въпреки това, ще се яви човекът със своето съзнание, да
казва, че той изхранил някого, или го повдигнал. Ако под „аз“ разбираш Бога в
себе си, прав си. Но ако мислиш, че ти, човекът, си направил всичко, на крив
път си. Каквото правиш, прави го в името Божие. Считай, че Бог в тебе прави
доброто. Той помага и повдига хората. Той ги кредитира, а ти само се подписваш
на полицата за поръчител. Дадеш ли пари на някого, дай ги с доверие. Как ще
разполага той с тях, това е негова работа. Знай, че този човек, преди да поеме
някакво задължение към тебе, първо се задължава към Бога. Вложи доверието си в
своя ближен и не се страхувай. И той ще ти отговори с доверие. Какво виждаме
днес? Хората са недоволни едни от други и постоянно следят, на кого колко е
дадено. Един се радва, че получил много; друг се оплаква, че получил малко. На
едного се дава повече по две съображения: или защото може да използва даденото
разумно, или го изпитват, как ще се справи с богатството. На друг се дава малко,
за да го заставят да работи, да приложи дарбите и способностите си. Ако му
дадат голямо богатство, той ще напусне училището и ще престане да се развива.
Някой се оплаква, че освен една цигулка, нищо друго не е получил от баща си.
Радвай се на цигулката си. Настрой я добре и започни да свириш, да веселиш
хората, да ги заставиш да пеят и играят. – Не искам да стана цигулар. – Според
мене, за предпочитане е да свириш и пееш, да си изкарваш прехраната с
цигулката, отколкото да чакаш наготово да те хранят.
Същественото в живота
15 август, 1943 г. 10 ч. пр. обяд. София
