„Кораво е сърцето ми.“ – Значи липсва ти нещо. Коравата буца трябва да се
размекне. Ако буцата е от пръст, ще удряш върху нея, докато се разпадне. Ако
имаш буца в организма, всичко ще правиш, за да я размекнеш. Не е естествено тя
да стои в организма на човека. Следователно, ако сърцето ти е кораво, вода ти е
нужна. Какво означава в случая водата? Тя представлява особена жизнена енергия,
която смекчава твърдите неща. Имаш саксия у дома си. Гледаш цветето в нея
изсъхнало. Какво му е нужно? – Вода. Изнеси го вън, та като вали дъжд, да го
полее. Дъждът ще свърши това, което ти не можеш. И на вас казвам: Когато се намерите
в мъчнотия, оставете се на Божествената Промисъл. Той ще свърши това, което вие
сами не можете. Той ще смекчи коравината, която ви противодейства. Причината за
коравината на вашето сърце е вътрешна, органическа. Вие я търсите отвън някъде,
но няма да я намерите. Жаден си. Ще дойде някой отвън да ти говори сладки думи,
да не усещаш жажда. Не, сладките думи са сладки сиропи, те не утоляват жаждата.
Вода е нужна на човека. Като я приеме вътрешно, тя ще задоволи жаждата му. Без
вода не може. Тя съдържа жизнена сила, необходима за организма. Сиропите са
човешки изобретения. Колкото и да са хубави, те не помагат. Всички човешки
тълкувания са все сиропи. – „Отлични са сиропите.“ – Каквито и да са – човешки
са те. Човешките тълкувания не помагат на живота. Човешкото се отличава от
Божественото по това, че не уталожва жаждата. Дойде ли Божественото, и жаждата,
и гладът са задоволени. Ето защо, ако искате да се успокоите вътрешно, приемете
Божественото и не се месете в неговите работи. – „Как ще се повдигна?“ – Не
мисли за това. „Какво е било миналото ми?“ – И за това не мисли. То е работа на
живота. Божественото начало в тебе има грижа за всичко.
Важността на размишлението
Утринно Слово от Учителя, държано на 7 декември, 1930 г., София, Изгрев.
Утринно Слово от Учителя, държано на 7 декември, 1930 г., София, Изгрев.
