Да накараш някого да плаче, това е най-голямото добро, което можеш да му направиш.

Плачът е най-красивият език, който някога сте слушали на земята. За да не забравите този език, вие трябва да плачете, да си го припомняте, да знаете кой е старият език, на който сте говорили. Някои от вас са го забравили, други не са го забравили. Като поплачете, съжалявате, че сте плакали. Казваш: Представете си, накараха ме да плача! – Да накараш някого да плаче, това е най-голямото добро, което можеш да му направиш.

Първичната храна
Утринно Слово от Учителя, държано на 1-ви март, 1931 г., София - Изгрев.