Ще направя една аналогия. Както рибата живее в солената вода, без да се осолява, така и човек може да живее в среда на добри хора, без да стане добър. Забелязано е, че някои хора живеят в добри, благоприятни условия, без да придобият качествата на добрите хора, без да носят отпечатък на добрите условия. Ако не можем да възприемем доброто на хората, то не може да стане наше добро, винаги си остава чуждо. Можем да се ползваме от него, но ще си остане чуждо. И твоето добро може да ползва другите, но не може да стане тяхно добро. Представете си, че ми дадат едно парче баница. Аз ям от нея и като подъвча малко, давам ви от сдъвканото парче. Ще бъдете ли доволни от тази моя услуга? Сдъвканото аз сам трябва да го изям. Ако искам да ви дам, трябва да ви отделя едно цяло парче. Моята добродетел е за мене; за тебе е нужна друга добродетел. Твоето добро може да произведе известни сили, с които ти сам ще помагаш на хората. Даровитият, силният човек може да ти услужи, но той не може да ти даде на заем своята дарба, своята сила и способност. Ти трябва да развиваш своите способности. Това е един начин за размишление.
Отношение към Бога
6-то Утринно Слово от Учителя, държано на 1 февруари 1931 г., София, Изгрев.
