Като изучавам хората, аз се чудя на тяхното голямо съзнание. Всеки се мисли, че познава Бога, че е набожен, духовен човек. И невежият, и ученият мислят така. Невежият ми казва: Ти си еретик. Аз не се оправдавам, но казвам: Вие, които минавате за учени, за многознаещи, говорете ми на ангелски език. Как се поздравяват ангелите? – Ти ще ни кажеш. – Нали много знаете, защо очаквате от мене, аз да ви кажа? – Ти искаш да ни изкараш невежи. – Какво лошо има в невежеството? Като отида при обущаря, и аз съзнавам, че нищо не зная. Наблюдавам копринената буба и признавам, че не разбирам от нейното изкуство. Тя преде такава тънка нишка, каквато малко хора могат да изпредат. За да се произнеса за нейното изкуство, аз трябва да го познавам. Като отида при работника, който копае, няма да му говоря, но ще съблека дрехата си, ще взема лопатата и ще почна да копая. Ако, в даден момент, не заемеш същото положение на работника, ти не разбираш Божиите закони.
Първичната храна
Утринно Слово от Учителя, държано на 1-ви март, 1931 г., София - Изгрев.
Първичната храна
Утринно Слово от Учителя, държано на 1-ви март, 1931 г., София - Изгрев.