Такова нещо е светският човек – човекът на удоволствието.

Светският човек не може с нищо да се задоволи. Той е ненаситен, ламти за всичко. Навсякъде търси удобства. Стремежът му е един: да има всичко изобилно, от нищо да не е лишен. Ако има един милион лева, ще се стреми да спечели още един; ако има два, ще иска още два милиона. Целият свят да му се даде, все ще иска още нещо. Светският човек има много желания. Защо има толкова желания? – Защото е слаб, ленив. Той седи на едно място и си казва: Да имам един кон или един автомобил, по цял ден ще се разхождам. Да има кой да ме качи на планината! Слабият и мързелив човек е като децата. Той постоянно мечтае: Да има кой да ми направи сега една баница! Да имам слугиня на разположение, да ми донесе дрехите, обувките да си облека, да отида на разходка. Такова нещо е светският човек – човекът на удоволствието. Ако заболее, веднага вика лекари да му помогнат; да го прегледат външно и вътрешно, да не би да има някакъв процес. Но както и да живее, той ще умре.

Истински поклонници
Утринно Слово от Учителя, държано на 29 март 1931 г., София, Изрев.