Всичко, каквото хората могат да кажат – добро или зло, не се отнася до мене.

При един беден човек дошъл приятелят му и казал: Аз те обичам, уважавам те. Говорил му цял час. След него дошъл другият му приятел, който му казал само две думи: Ще ти помогна. От думите на първия си приятел той забравил всичко, но запомнил думите на втория си приятел: Ще ти помогна. Тези думи са реални за него. Като се огледал, видял, че имал всичко на разположение: дрехи, обувки, храна – всичко, от което се нуждаел. От думите на първия нищо не остава, освен голите думи на обичта: Ти си добър. От двете думи на втория остава много: и обич, и дрехи, и храна. – Че съм добър, това е моя работа. – Като тебе човек няма. – И това е моя работа. – Лош човек си бил! – И това е моя работа. Всичко, каквото хората могат да кажат – добро или зло, не се отнася до мене. Аз не съм нито добър, нито лош. – Ти си добър. – Много добре, но между две допирни точки трябва да има отношение.

Първичната храна
Утринно Слово от Учителя, държано на 1-ви март, 1931 г., София - Изгрев.