Кажат ли ви някоя обидна дума, знайте, че тя не се отнася до вас.

Представи си, че минаваш край един затвор и виждаш, че бесят някого. Казваш: Така трябва. Щом одобряваш това, ти взимаш участие в обесването на този човек. Недоволен си от една сестра и казваш: Тя ме обиди, но аз ще покажа кой съм, та да ме помни! След време чуваш, че тя пострадала нещо. Казваш: Ето, Бог ме послуша. – Бог не те е послушал, но ти със своето отрицателно чувство към нея взе участие в злото. Казвам: Това са модерните християни, кандидати за светии. Кажат ли ви някоя обидна дума, знайте, че тя не се отнася до вас. Думите вие, ние, те са безлични, няма защо да ги взимате за себе си. Като се каже вие, не се знае за кого се говори, но се подразбира вие мъжете, вие жените, вие децата и т.н.

Отношение към Бога
6-то Утринно Слово от Учителя, държано на 1 февруари 1931 г., София, Изгрев.