Оплакваш се: От мене има по-големи грешници, но те не страдат. Защо аз страдам толкова много? – Много просто, не си светия, не си гений; обикновен човек си, ще страдаш. Имаш слуги, не знаеш как да се отнасяш с тях; не можеш да уредиш отношенията си с хората. Представи си, че тези слуги са твои синове, без да подозираш това. Ти ги считаш чужди хора, а те са твои синове. Щом почувстваш, че са твои близки, сърцето ти ще се обърне към тях. Ще ги приемеш като баща, ще ги прегърнеш. Като разберат, че са синове и баща, отношенията им ще бъдат съвсем други. Ще има вече ядене и пиене и заедно ще ходят на нивата. Слугите няма да наричат вече баща си изедник, но ще казват: Добър е нашият баща. Точно такова е и вашето отношение към Бога. Вие сте забравили Бога, и Той ви е забравил. Какво разбирам под думите Бог ви е забравил? Вие така сте се изцапали в греха, че Бог не може да ви познае. Грехът не може да се скрие. Той е нещо пропуснато. Има нещо, от което Бог се гневи. Това е нашият грях. Бог никога не се заема да чисти греховете на хората. Ще изпрати друг да ги очисти, но не и Той сам. Хиляди и милиони същества могат да ви очистят от греха, но задачата на Бога е друга. Обаче, ако искате по физичен начин да ви очистят, това никога няма да стане. Представете си, че сте на мястото на слуги – оцапани сте и се молите да дойде някой да ви очисти. Какво трябва да направите? Вземете сапун и вода и сами се очистете. Тогава, като ви срещне Бог, веднага ще ви познае. Докато сте в греха, Бог няма да ви познае. Като казвам това, аз говоря по човешки. Бог ви познава при всички положения, но като съвършен, Той няма да ви каже, че сте оцапани, нито мисли за вашето оцапване, но ще се държи далеч от вас, като че ли не ви познава. И като се измиете, умът и сърцето ви станат чисти, има условия Бог да прояви добротата си към вас. Този е начинът да прояви Бог отношението си към вас. Това значи да познаем Бога и Той да ни познае. Ако придобиете това изкуство – да познавате Бога, няма по-велико нещо от това. То е най-великото изкуство на земята. Когато дойдете до истинското познаване на Бога, само тогава ще бъдете разумни. Трябва всеки ден да Го познавате, все повече и повече, да чувствате, че и Той ви познава. Само така ще бъдете весели. Който познава Бога, той почти е решил задачите си на земята. И той ще има мъчнотии, но лесно ще се справи с тях.
Отношение към Бога
6-то Утринно Слово от Учителя, държано на 1 февруари 1931 г., София, Изгрев.
Отношение към Бога
6-то Утринно Слово от Учителя, държано на 1 февруари 1931 г., София, Изгрев.
