Ще прочета 12-та глава от Евангелието на Йоан. Това, което се говори в тази глава, съответства на сегашните времена.
„Шест дни преди пасхата, дойде Исус във Витания, където беше бившият умрял Лазар, когото възкреси от мъртвите." – Всеки човек, ограничен в своите възгледи, се счита за умрял.
„Тогаз Мария взе една литъра чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови." (– 3-ти стих.) – Когато възгледите на човека се изменят, всякога умът и сърцето му взимат участие, и в душата му се явява особено състояние. В ума му изпъква една светла мисъл, а в сърцето му – едно хубаво чувство. Значи той дава плод.
Тогаз един от учениците Му, Юда Симеонов Искариотски, който щеше да Го предаде, казва: „Защо да не се продаде това миро за триста динара и да се дадат на сиромасите?" (– 4-ти и 5-ти стих.) – Много от съвременните хора спъват своя прогрес за материални работи. Те искат да задоволят нуждите си и постоянно спорят, защо един ял повече, а друг – по-малко; защо едни хора се обличат хубаво, богато, а други не се обличат така богато.
Питам: Нима всички животни, птици и бубулечици са еднакво облечени? Вземете например, товарните животни, те са облечени в най-скромни, прости дрехи, в сравнение с дрехите на много птици и бубулечици, облечени в пъстри и красиви дрешки. Това показва, че старите хора мъчно могат да се простят със своите навици и стари разбирания. Знаете ли какво представят старите фарисеи и садукеи? Те представят човешката гордост и честолюбие. Тези качества у човека са, именно, последните фарисеи и садукеи, с които той трябва да се справи. Те са вътре в човека и затова той мъчно се справя с тях. Що се отнася до външните мъчнотии, с тях човек лесно се справя.
„Ето, светът отиде след Него." (– 19-ти стих.) – Какво лошо има в това, че светът отиде след Него? Какво лошо има в това, че една река се влива в морето? Когато реката се влива в морето, тя се очиства.
„Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася." (– 24-ти стих.) – Значи човек трябва да умре за временното, за преходното. Под смърт се разбира, че човек трябва да израсте отново, да се разшири и да даде плод.
„Който ненавижда живота си на този свят, за вечен живот ще го опази." (– 25-ти стих.)
„Това издума Исус и отиде, та се скри от тях." (– 36-ти стих.) – Това е състояние на мистика, на когото съзнанието се е пробудило. Ако съзнанието на човека се помрачи, той изпитва смущение.
„Защото възлюбиха славата человеческа повече, нежели славата Божия." (– 43-ти стих.) – Хората не могат да постигнат своите желания и казват: Това е непостижимо, онова е непостижимо. – Много естествено. Докато те още вървят в стария път, борбата в тях ще продължава. Те възлюбиха славата человеческа повече, нежели славата Божия.
А Исус възгласи и рече: „Който вярва в мене, не вярва в мене, но в Тогози, Който ме е проводил." (– 44-ти стих.)
„И тъй, това, що говоря, както ми е Отец рекъл, така говоря." (– 50-ти стих.)
Здрави слуги и здрави господари
Утринно Слово от Учителя, държано на 24 май 1931 г., София, Изгрев.
„Шест дни преди пасхата, дойде Исус във Витания, където беше бившият умрял Лазар, когото възкреси от мъртвите." – Всеки човек, ограничен в своите възгледи, се счита за умрял.
„Тогаз Мария взе една литъра чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови." (– 3-ти стих.) – Когато възгледите на човека се изменят, всякога умът и сърцето му взимат участие, и в душата му се явява особено състояние. В ума му изпъква една светла мисъл, а в сърцето му – едно хубаво чувство. Значи той дава плод.
Тогаз един от учениците Му, Юда Симеонов Искариотски, който щеше да Го предаде, казва: „Защо да не се продаде това миро за триста динара и да се дадат на сиромасите?" (– 4-ти и 5-ти стих.) – Много от съвременните хора спъват своя прогрес за материални работи. Те искат да задоволят нуждите си и постоянно спорят, защо един ял повече, а друг – по-малко; защо едни хора се обличат хубаво, богато, а други не се обличат така богато.
Питам: Нима всички животни, птици и бубулечици са еднакво облечени? Вземете например, товарните животни, те са облечени в най-скромни, прости дрехи, в сравнение с дрехите на много птици и бубулечици, облечени в пъстри и красиви дрешки. Това показва, че старите хора мъчно могат да се простят със своите навици и стари разбирания. Знаете ли какво представят старите фарисеи и садукеи? Те представят човешката гордост и честолюбие. Тези качества у човека са, именно, последните фарисеи и садукеи, с които той трябва да се справи. Те са вътре в човека и затова той мъчно се справя с тях. Що се отнася до външните мъчнотии, с тях човек лесно се справя.
„Ето, светът отиде след Него." (– 19-ти стих.) – Какво лошо има в това, че светът отиде след Него? Какво лошо има в това, че една река се влива в морето? Когато реката се влива в морето, тя се очиства.
„Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася." (– 24-ти стих.) – Значи човек трябва да умре за временното, за преходното. Под смърт се разбира, че човек трябва да израсте отново, да се разшири и да даде плод.
„Който ненавижда живота си на този свят, за вечен живот ще го опази." (– 25-ти стих.)
„Това издума Исус и отиде, та се скри от тях." (– 36-ти стих.) – Това е състояние на мистика, на когото съзнанието се е пробудило. Ако съзнанието на човека се помрачи, той изпитва смущение.
„Защото възлюбиха славата человеческа повече, нежели славата Божия." (– 43-ти стих.) – Хората не могат да постигнат своите желания и казват: Това е непостижимо, онова е непостижимо. – Много естествено. Докато те още вървят в стария път, борбата в тях ще продължава. Те възлюбиха славата человеческа повече, нежели славата Божия.
А Исус възгласи и рече: „Който вярва в мене, не вярва в мене, но в Тогози, Който ме е проводил." (– 44-ти стих.)
„И тъй, това, що говоря, както ми е Отец рекъл, така говоря." (– 50-ти стих.)
Здрави слуги и здрави господари
Утринно Слово от Учителя, държано на 24 май 1931 г., София, Изгрев.
