Казвам: Вие още не можете да вървите по пътя на истината. Когато барометърът ви се повдига, страданията ви се увеличават и любовта ви се усилва. Когато страданията се намаляват, не забелязвате, че барометърът ви се намалява. Обаче вие сте чувствителни, когато страданията ви се увеличават. Който повече страда, има повече любов. Някои хора страдат повече, защото носят любовта и на другите. Казвам: Братко, заеми ми малко от твоята любов. Обаче някой като страда много и не е готов да носи, казва: Братко, вземи си назад любовта, не мога да я нося. Любовта прави хората щастливи. Вие сте оставили щастието си по гърбовете на своите ближни. Всеки трябва да намери ближния си, да вземе своята любов, която му се пада. Ако си оставил любовта на гърба на някой кон, вземи си я. Така ще имаш любов колкото искаш.
Сега, нека остане у вас мисълта, че страданията са мерило за любовта на човека. Когато започнете да мислите така, вие ще бъдете на правия път и ще се развивате правилно. Ние наричаме този път на съвършените, път на щастливите, път на безсмъртието; път на вечния живот. Така казва Христос: Отивам при Отца си и няма да ме видите. И после пак ще ме видите. – Който веднъж е ходил при Бога, той няма да остане там, пак ще се върне да търси Любовта, понеже Бог е навсякъде.
Мистично разбиране
11 Утринно Слово от Учителя, държано на 21 юни 1931 г., София, Изгрев.
11 Утринно Слово от Учителя, държано на 21 юни 1931 г., София, Изгрев.
