В 16-та глава от Евангелието на Йоан Христос казва на учениците си: А сега отхождам при Тогоз, Който ме е проводил. (5 ст.) – Откъде е дошъл Христос, учениците не знаят; къде отива, и това не знаят. Те знаят само, че Христос е дошъл отнякъде и ще отиде някъде, нищо повече не знаят.
Вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се промени на радост. (20 ст.) – Скръбта им била човешка. Те мислели, че Христос ще основе царството си на земята, но като им казал, че ще си отиде, започнали да скърбят и да се питат: Какво ще стане с нас? – Много просто. И с тях е станало това, което става с децата, когато майката напуща дома. Това е голям обществен въпрос. Когато майката напусне дома, настава рев, плач – всички деца плачат. Какво лошо има в това, че майката напуснала дома си и заминала някъде? Децата плачат, че майка им ги оставила сами. Рано сутринта тя станала, взела мотиката и отишла на лозето. Цял ден тя вдигала и слагала мотиката, и вечерта се връща вкъщи. Децата мислят едно, майката – друго. Децата плачат, че са сами, а майката знае къде отива и какво ще прави. Разбиране е това!
Мистично разбиране
11 Утринно Слово от Учителя, държано на 21 юни 1931 г., София, Изгрев.
11 Утринно Слово от Учителя, държано на 21 юни 1931 г., София, Изгрев.
