Когато Божествената Любов засегне човека, когато Той я почувства, в него се заражда желание да се помири с всички хора и казва: „Няма нужда да се мразим, да се сърдим”.

Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот” – това е обикновеното съзнание, което сега хората имат. „Да го имат преизобилно” – това е събуждането на съзнанието, защото, когато човек има преизобилно, започва да мисли какво да прави; всякога в преизобилието се ражда мисълта. И в Любовта също се ражда мисълта. Аз не говоря за обикновената любов. Всички хора имат обикновена любов, т.е. специфични чувствания, но Любовта се отличава с едно качество – когато Божествената Любов засегне човека, когато Той я почувства, в него се заражда желание да се помири с всички хора и казва: „Няма нужда да се мразим, да се сърдим”.