Какво разбрахте от това, което ви говорих досега? Разбрахте нещо, което не можете да изкажете. Ще ви кажат, че сте прости. Какво означава прост човек? Аз не мога да ви кажа, че сте прости и невежи, защото ще изложа себе си. Щом се занимавам с вас, значи, че и аз съм прост. Ако вие сте невежи, и аз съм невежа. Не сте прости и невежи, но очите ви са гурлясали, много сте спали. Трябва да ви дам вода да се измиете, да се отворят очите ви. Там е всичката работа. Сега вас ви мъчи една мисъл, и вие си казвате: Това ядене е хубаво, трябва да се плати. – Аз не искам пари за яденето, но държа правилото: Който не цени яденето, втори път няма да му дам. Всеки сам да яде, сам да си плаща, и след това да си върви. Някой ме срещне и ми казва: Недоволен съм от себе си, лош човек съм. Друг човек ми казва за себе си: Добър съм. – Радвам се. – Къщата ми изгоря. – Радвам се. – Изгубих общественото си положение. – Радвам се. – Министър станах. – Радвам се. Казвам: Така мисля аз, другояче не мога. Всичко, което става в света, има отношение към доброто. Ако мисля, че всичко, което става в света, е зло, аз пакостя на себе си. Че изгоряла къщата на някого, и това е добро. Ще му направя друга къща. – Нямам обувки, бос ходя. – Много кожа има в света, ще си направиш нови. – Тежък е животът. – И това разбирам. Съзнавам, че живееш на земята, при неблагоприятни условия. Важно е, че това, от което се оплакваш, не можеш да го изправиш. Със сегашното си разбиране ти не можеш да си помогнеш, но аз мога да те упътя, да ти кажа как да постъпиш. Един свещеник казвал: Аз съм много безстрашен, от нищо не се плаша. Един ден, като изпълнявал службата си в църква, чул, че откъм морето паднала бомба. Той хвърлил епатрихила си и избягал. Казал си: Стар човек съм, едва се движа. Чудя се как, като чух бомбата, избягах и се намерих скоро в новата махала. Значи голямата бомба заставила стария поп да проходи. Ако от една граната можете да напуснете службата си и да избягате вън, защо не направихте това при добрите условия на живота? Нека сега всеки от вас, каквото пожелае, да си го каже и аз ще му го дам. Обаче при условие всеки сам да си го вземе. Ще ви дам билет до слънцето, до луната, но ходенето е от вас. Мъчно ли се отива до луната? – Това е най-лесната работа. Мъчно е да влезеш в царския двор, там стражари ще те посрещнат. Но ако царският син те обича и те въведе в двореца, мъчно ли ще влезеш там? Без любов не можеш да направиш стъпка към слънцето или към луната. С любовта за половин час ще отидеш и ще се върнеш от слънцето. Лесно ще отидеш на слънцето, но не с това тяло. С умственото тяло се отива на слънцето. Ще направиш мост от физическия до умствения свят и по него ще минеш. Без този мост не може да се отиде. Като се върнеш от слънцето, ще разказваш какво си видял. Какво ще донесеш оттам? Каквото и да казваш, хората няма да ти повярват, че си бил на слънцето. Как ще ги убедиш? Сега вие се интригувате какво ли има на слънцето.
Обич и знание
12 Утринно Слово от Учителя, държано на 8 май 1932 г., София, Изгрев.
12 Утринно Слово от Учителя, държано на 8 май 1932 г., София, Изгрев.
