Казваш на някого: Аз зная какво ще излезе от тебе. – Ако знаеш какво ще излезе от него, защо не предскажеш какво ще излезе от тебе? Нищо не знаеш, понеже не си свободен човек. Ключът на задачата е в свободата. Ти даже не знаеш как ще постъпиш след една година по известен въпрос. След една година условията на живота могат да се изменят коренно. Откъде знаеш как ще постъпиш тогава? Ако мислиш, че можеш да предвидиш нещата, това е заблуждение. Хората лесно се заблуждават, защото не се познават. Те носят маски на лицата си. Разговарят се помежду си, без да знаят кой е под маската. Един 48-годишен човек имал слабост към младите красиви жени. Един ден той среща една красива мома, поздравява я, кланя се и започва да се разговаря с нея. Приятно му е да й каже няколко любезни думи. Тя го гледа, слуша какво й говори той, усмихва се и си заминава. След известно време, тя сваля маската си и отново го среща, като стара баба, с тояжка в ръка. Той я спира и я пита: Бабо, на колко си години? – На 100 години, синко. – Много си остаряла, бабо! – Преди малко срещнах един млад момък, който ми говори много хубави думи. И тя почва да изброява това, което момъкът й говорил. Той слуша и се чуди откъде тази баба е чула думите, които той говорил на младата мома. – Да не си подслушвала? Аз действително говорих това на една млада мома. Бабата не могла да го убеди, че тя е същата, на която той говорил.
Сега аз не говоря за вас, а за красивата мома. И вие се криете под някаква маска. Изкуство е да познаеш човека, скрит под маската. Аз не се лъжа. Като видя старата баба, аз зная, че под нейната маска се крие друго нещо. Тя е умна, много неща знае. Като снема маската й, под нея ще видя нещо много красиво. Тя казва на младия момък: Синко, не съм толкова стара, както изглеждам. Като свали маската й, той ще се увери, че, действително, тя е много красива. Тогава какво ще й каже той? – Като те видях, забравих първата мома. Пред тебе стои ядене, здравословно, приятно на вкус.
Обич и знание
12 Утринно Слово от Учителя, държано на 8 май 1932 г., София, Изгрев.
Сега аз не говоря за вас, а за красивата мома. И вие се криете под някаква маска. Изкуство е да познаеш човека, скрит под маската. Аз не се лъжа. Като видя старата баба, аз зная, че под нейната маска се крие друго нещо. Тя е умна, много неща знае. Като снема маската й, под нея ще видя нещо много красиво. Тя казва на младия момък: Синко, не съм толкова стара, както изглеждам. Като свали маската й, той ще се увери, че, действително, тя е много красива. Тогава какво ще й каже той? – Като те видях, забравих първата мома. Пред тебе стои ядене, здравословно, приятно на вкус.
Обич и знание
12 Утринно Слово от Учителя, държано на 8 май 1932 г., София, Изгрев.
