В 12-та глава на Посланието към римляните, Павел начерта пътя, който предстои на християните да минат. Всеки от вас, като чете Евангелието, нека се ползва от своите опитности и си избере път на действие. Казваш: Аз не мисля ли? – Ти мислиш и чувстваш, но важно е как действаш. Важно е и как живееш. Това подразбира: не е достатъчно само да знаеш да свириш, но да приложиш музиката в живота си. Не направиш ли това, музиката сама по себе си няма смисъл. Музиката трябва да се вложи в мислите и чувствата, да има израз. Мислено всеки може да пее, но като рече да изрази песента навън, той среща затруднение. Даровитият певец и като направи грешка, не се обезсърчава, скоро изправя грешката си. Преди години при мене дойде един учител и ме попита: Може ли да стане от мене музикант? Понеже материалното му положение било много трудно, той бил принуден да носи вода с бъчви от лозята във Варна. – Дотегна ми да нося вода на хората! Дойде ми светлата идея да стана музикант. – Слушай, от тебе всичко може да стане, но не и музикант. Учител можеш да станеш, търговец – също, но не и музикант. Можеш да се научиш да стържеш с лъка на цигулката, но това не е музика. И тогава като музикант ще се намериш в още по-тежко положение.
Път на вътрешно разбиране
Утринно Слово от Учителя, държано на 21 април 1931 г., София, Изгрев.
Път на вътрешно разбиране
Утринно Слово от Учителя, държано на 21 април 1931 г., София, Изгрев.
