Казваш: Нещастен съм. – Считай това за привилегия. – Страдам, мъча се. – И това е привилегия. – Боледувам. – И това е привилегия. Каквото и да ти се случи в живота, знай, че това е привилегия за тебе. – Дрехите и обувките ми са скъсани. – Благодари за това. Каква е тази къща, която няма прозорци? Същото ще кажа и за скъсаните дрехи и обувки. Не съжалявай, че са скъсани. Те се проветряват. Колкото повече прозорци има къщата, толкова е по-хигиенична. Това е нов начин на разсъждение. Гледам къщата на някого и си мисля нещо. Той ме пита: Какво гледаш? – Гледам, че нямаш достатъчно прозорци. Виждам, че хората се нуждаят от повече светлина и повече любов. Момъкът пише любовно писмо на момата. Тя се радва, че момъкът я обича. Аз, който разбирам работата, тълкувам: Момъкът е раздавач. Той носи писмо на момата от нейния баща, който я обича. Като чувствителен, момъкът възприема любовта на бащата и я предава на момата. Тя трябва да каже: Благодаря на Бога, че имам баща, който ме обича толкова много, че любовта му се предава и на другите хора. Някога кацне муха на ръката ми, иска нещо от мене. Аз зная, че тя ми носи любовно писмо. Взема писмото и я питам какво иска от мене. – Искам да ти стана ученичка. Аз й капвам малко мед, като ù казвам: Хапни си мед и си върви.
Постоянна благодарност
Утринно Слово от Учителя, държано на 29 май 1932 г., София, Изгрев.
Утринно Слово от Учителя, държано на 29 май 1932 г., София, Изгрев.
