Често се говори за силен и слаб човек. Силен е онзи, който носи нещо на гърба, в сърцето и ума си, без да се оплаква. От тежестта, която човек носи, се опитва неговата физическа, духовна, т.е. сърдечна и умствена сила. Слабият не носи нищо на гърба си. – Защо? – Слаб е, не може да носи. Хората говорят за силата, без да я разбират напълно. Ако я разбираха, те щяха да живеят другояче. Поради неразбиране на живота, хората постоянно мечтаят да бъдат силни, богати, здрави, учени, да станат господари на света. Какво ли не си въобразяват, за какво ли не мечтаят! В края на краищата, пита се, могат ли да постигнат своите мечти и очаквания? Това е въпрос, на който бъдещето може да отговори. Ако човек спечели 50 килограма злато и го сложи на гърба си, богат ли е всъщност? Това външно злато има ли някакво отношение към същината на неговото естество? Всеки може да отнеме златото от гърба ти и да осиромашееш. Всички сте такива богати. Излизаш от дома си радостен и весел, като че носиш цялото богатство на света. Не се минава час–два, ти се връщаш у дома си с клюмнала глава, осиромашал, пропаднал. – Какво ти стана? Защо ходиш с увиснала глава? – Не съм разположен духом. Казвам: Разбойници са обрали този човек.
Утринно Слово от Учителя, държано на 26 юни 1932 г., София, Изгрев.
Добрата воля Божия
