Като говоря, някои не ме разбират, и думите ми произвеждат обратен ефект. Те се засягат, защото личните им чувства са силно развити. Като зная това, аз заемам известна дистанция, да не ви засягам. Не само хората се засягат, но всички същества се засягат. И най-малките същества се докачат. Докато се докачате, всякога ще се намери нещо, което да ви засегне. И светлината даже ви засяга. Кой не е свивал очите си пред силната светлина? Казваш на светлината: Не влизай толкова силно в очите ми. По-малко влизай. И току свиеш очите си. На силния вятър казваш: Не духай толкова силно. Но той не иска да знае, че се обиждаш, влиза в дрехите ти, развява ги; разпръсква косите ти и т. н. Като се обиждаш, на кого първо ще се сърдиш: на вятъра, на слънцето, или на светлината? Някога човек се раздвоява в себе си, сърди се на самия себе си. В първо време, човек е весел, разположен, доволен от себе си. После става сериозен, гневи се. На кого се гневи, с кого се разправя, сам не знае. Гневът е сила, но смехът и радостта също са сили. Изобщо, всяко състояние, през което човек минава, е сила.
Свобода и ограничение
Утринно Слово от Учителя, държано на 9 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
