Казваш: Каквото съм научил, това е достатъчно; повече няма какво да уча. – Това е механическо разбиране. Това е застой. Както не може с едно ядене, така не може и с малко знание. Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си. Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш. Придобиването на знанието е непреривен процес. И хората са деца – глупави и умни. Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си. Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват. Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава. Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т. е. любовта.“ Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ.
Ново разбиране
Утринно Слово от Учителя, държано на 2 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
