Сега вие искате да знаете заключението на лекцията. Какво е заключението, като се нахраните? – Да извадите пари и да си платите. Ако си женен, жена ти е сготвила. Ако си брат или сестра, сестра ти или майка ти е сготвила. Ставате от трапезата, оставяте чинията, кърпата и казвате, че маслото не било хубаво. Легнете, заспите и пак ставате да ядете. Значи ядене, спане; пак ядене, пак спане. Къде е знанието ви? Какво сте придобили? Ако аз бях на ваше място и майка ми е сготвила, щях да я целуна, да я погаля и да й благодаря. След това ще измия чиниите, ще ги прибера. Така, именно, ще дам възможност на майка ми да си почине. Аз правя това често. Да допуснем, че си на планината без хапка хляб. Срещаш един човек. Той отваря торбата си и ти дава хляб и сол. Ще благодариш на Бога, че си ял хляб и сол, но си се подкрепил. Та сега, като искате заключение на лекцията, това значи да затворя гостилницата. Знанието, което ви давам, е ядене. Дали сте на планината или в долината, все трябва да се яде. Ако направя баланс, днес ще ви се даде обяд, друг път няма. – Защо? – Толкова плащате.
Постоянна благодарност
Утринно Слово от Учителя, държано на 29 май 1932 г., София, Изгрев.
