Извадки съдържащи темите:

two lables
+

Ако се ограничиш от доброто, ще бъдеш свободен от злото. Само така ще имаш постижения, чрез които всеки ден ще се увеличаваш и разширяваш.

Вие искате да прогресирате, но без познаване закона на доброто, за никакъв прогрес не може да се говори. Ако се ограничиш от доброто, ще бъдеш свободен от злото. Само така ще имаш постижения, чрез които всеки ден ще се увеличаваш и разширяваш. Обаче, ако попаднеш под влиянието на злото, ти постепенно ще се сгъстяваш, докато паднеш от тежестта на собственото си тегло. Всяко тяло, което се ограничава от доброто или от злото, има тегло, поради което се привлича от земята. В този смисъл, и най-лекият човек, като насочи ума си в известна посока, придобива определено тегло. Онези хора, които обичат земята, тежат повече за земята, по-малко за небето. И обратно: онези, които обичат небето, тежат по-малко за земята, повече за небето. Добрият, праведният човек е тежък за небето; лошият, грешният човек е тежък за земята. Следователно, тежестта на човека показва, какъв е неговият стремеж – към земята, или към небето. Когато страдаш, това показва, че имаш някакво земно желание, което не можеш да постигнеш. Това желание не е неестествено, но с него не можеш да отидеш на небето. Позволено е на човека да има желания, но той трябва да ги ограничава. Например, позволено е на човека да яде, но не му е позволено да преяжда; позволено му е да пие, но не му е позволено да се напива; позволено му е да мисли за злото, но не му е позволено да прави зло. Да знаеш, как да използваш силата на злото, това е велика наука, с която малцина разполагат. Не се смущавайте от това, че някои неща не ви са позволени. Злото не се пипа. Въпреки това, вие заемате положението на професори, които правят своите опити. Вие правите опити със злото и се натъквате на противоречия. Много от вас са доктори, с титли, но въпреки това, минават през най-големите нещастия и страдания. Питам: Какво ти струва титлата доктор, ако ти сам себе си не можеш да лекуваш?

Свобода и ограничение
Утринно Слово от Учителя, държано на 9 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.