Бог помага и на грешниците. Той ще изпрати един добър човек да ти помогне

Питам: Има ли човек в света, който да не е казал лоша дума за някого? Както няма човек, който да не е казал добро за някого, така няма човек, който да не е казал лоша дума или да не е помислил лошо за някого. Има ли човек на земята, който да не се е разгневил някога? Ето защо, като се разгневиш, кажи: Радвам се, че се разгневих. Паднеш и си удариш крака, кажи: Радвам се, че паднах. Изгубиш парите си, кажи: Радвам се, че изгубих парите си. – Сгреших. – Радвай се, че си сгрешил. Бог помага и на грешниците. Той ще изпрати един добър човек да ти помогне. Ако нямаш средства, ще ти даде, за да не правиш престъпления. – Невежа съм, много неща не разбирам. – Ще дойде един учител да те учи. Той е като романистите. Ще те учи до едно време и после ще те остави. Така е в романите. Авторът си създава два образа – за героя и за героинята – и започва да ги търси някъде из живота. Той има предвид една млада мома и млад момък. Първоначално те не се познават. Срещат се, но не се поглеждат – и двамата са горди. Един ден момата върви горда, напета и не забелязва, че кърпичката паднала. Момъкът, който я следи отдалеч, вижда това, затичва се, вдига кърпичката и я подава на момата. Тя му благодари, усмихва се и продължава пътя си. Външно тя не дава вид, че се интересува от момъка, но като се върне вкъщи, поглежда кърпичката си и казва: Благороден, учтив бил този момък. От този момент кърпичката стои в ума й. Тя е свързана с момъка. Тя е знамето на нейния живот.

Младият момък и младата мома са символи. Вие не сте нито младият момък, нито младата мома. Вие не сте млади. А младите момци и моми не са от този свят. Те са ангели, слезли от небето. Те си имат някаква идея. В първо време момъкът направи услуга на момата. И тя може да му направи услуга. Така проявяват доброто в себе си. Услугата става причина да се запознаят и обикнат. Казвате: Те се любят. Какво мислите вие за любовта? Мислите, че тя е топлина. Първата проява на Любовта е даването. Ако не даваш, не можеш да познаеш Любовта. Обикновено хората дават само на онези, които обичат. Като не обичаш някого, казваш: Бог да оправи тази работа. Значи искаш да прехвърлиш твоята работа на Бога, Той да я свърши вместо тебе. Не, ти сам ще свършиш своята работа. Казваш, че тази къща е твоя, мебелите са твои. Ти държиш за своята собственост, а личната си работа оставяш на Бога. Какво би станало с тебе, ако твоите овце задържат млякото и вълната само за себе си? Благодари на Бога за онова, което ти е дадено даром: за земята, за водата, за въздуха, за светлината. Благодари на Бога, че можеш да стоиш на краката си, да ходиш, да се радваш на красивия свят. Не мисли дали си богат или беден. Щом виждаш слънцето, ти си богат. Това благо с нищо не се купува. Какво по-голямо благо от това, да прониква светлината през твоите очи? Какво по-голямо благо от това, да получаваш поздрав от светлите звезди на небето? И те казват: Велик и благ е Бог. Слънцето, звездите, луната са деца на Бога. И те пляскат и играят. Лъчите на светлината са излезли преди милиони години и ни поздравяват със своята кърпичка, както момата и момъкът се поздравяват. – Възможно ли е слънцето да поздравява човека? – Възможно е. Аз не говоря за човека, но за човешката душа. Тя е по-голяма даже от земята

Постоянна благодарност
Утринно Слово от Учителя, държано на 29 май 1932 г., София, Изгрев.