Казвам: Когато вашият живот е в дисонанс, вие сте нарушили отношението си към Слънцето. Вие си обяснявате този дисонанс с влиянието на Марс или Сатурн върху вас. Всъщност, вие сте в дисхармония с някои същества от Венера, Меркурий или Марс. За да ви стане ясно това, аз ще говоря само за Слънцето. Когато отношенията ви към Слънцето не са правилни, вие сте нарушили отношенията си към Великата Разумност. Срещате двама души: един княз и един прост, беден човек. Към княза имате особено отношение. Към него се отнасяте с всичкото си уважение. На простия човек, обаче, не обръщате никакво внимание. Простият човек казва: И аз искам да имам формата на княз, да ме почитат и уважават. Питам: Къде е разумността – във формата или в съдържанието? Простият е привидно такъв, но той владее изкуството да лекува. Един ден дъщерята на княза заболее и никой лекар не може да ѝ помогне. В помощ ще ѝ дойде простият човек. Хората не го почитат, но болестта го почита. Той ѝ казва: Ще напуснеш младата мома. Болестта го слуша и веднага си излиза.
Утринно Слово от Учителя, държано на 26 юни 1932 г., София, Изгрев.
Добрата воля Божия
