Мнозина са идвали при мене да искат пари. Ако не искам да дам, трябва да се крия. Докато съм на първо място, много ще ме безпокоят. И красивата мома, като излезе в града, добре облечена и напета, всички момци тръгват след нея. – Как може тя да се освободи от тях? – Като тури тъмен воал на лицето си и се облече с проста, скромна дреха. Всеки търси хубавата книга. Пази я да не се оцапа. Чети тази книга, когато си сам. Щом дойде някой при тебе, затвори книгата и тури вместо нея друга. И при мене идват много, искат да отворя Свещената книга и да им чета. Казвам: Не съм тук. – Как да не си тук, нали те виждаме? – Виждате ме, но аз не съм тук. – Как да си обясним това? – С тялото си съм на земята, а с духа – на слънцето. Щом отида на слънцето, топлината и светлината му се увеличават. Щом се отдалеча от него, топлината и светлината му се намаляват. В първия случай се оплаквате, че е горещо, а във втория – че е студено. Някога влезна във въздуха и веднага се яви вятър. Щом изляза от въздуха, времето утихне. Като дойде бурята, оплаквате се; като дойде зефирът, доволни сте. Някога съм зефир, някога съм буря. Всичко събарям на пътя си. Често казват за мене: Той е много добър човек. – Да, направил съм ти къща. – Лош човек е той. – Къщата ти изгоряла. И в единия и в другия случай, все аз съм причината. Някой умрял, друг се родил, пак аз съм причината. Главата на някого е пукната, на другиго е здрава – все аз съм причината. Преди вие да ме обвинявате, аз сам ще се обвиня. За всяко нещо, което е ставало и става в света, все аз съм причината.
Ще кажете, че това е иносказателно. Ако е буквално, как ще го разберете? Дали е буквално, или преносно, в него има доза истина. Ако си твърдо вещество, ще ти пукнат главата. Ако си вода, въздух или светлина, нищо не могат да ти направят. Когато пукнат главата на някого, с това искат да кажат, че той е невежа. Следователно, докато си на земята, главата ти не трябва да бъде твърда, но да бъде вода, въздух или светлина. Щом главата ти не е светлина, никой не ти е виновен, че е пукната. Щом не предвиждаш нещата, непременно ще ти се случи нещастие. Научи се да предвиждаш, какво ще ти се случи. – Аз всякога мисля. – Мислиш, но не разрешаваш въпросите. Гледаш човека, но не го разбираш. Страдаш, но не можеш да си помогнеш. Като дойде болестта, не си спокоен. Вие не сте в състояние да издържите на противоречията в живота. Докато сте в сегашното си тяло, непременно ще боледувате. За да се справите с болестите, трябва да преустроите тялото си.
Ново разбиране
Утринно Слово от Учителя, държано на 25 септември, 1932 г. София. – Изгрев.
