Красотата се отнася до външната страна на живота, а грозотата – до вътрешната страна. Радостта е красотата, а страданието – грозотата. Казваш: От грозотата нищо не може да излезе. – Не е така. Тя е обвивка на добродетелите. Мислете правилно, да не изпадате в заблуждения. Аз искам да ви наведа на правата мисъл, която ще ви предпази от падане. – Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? – Според мене и да изпълнявате своята воля, вие не сте свободни. Ако изпълнявате волята на хората, пак не сте свободни. Ето и аз, който минавам за умен човек, пак не мога да мисля, както искам; не мога да изпълнявам своята воля. В такъв случай нищо друго не ни остава, освен да вършим волята Божия. Дойде някой и ме лъже, че това-онова ще стане. – Аз зная как ще станат нещата. Въпреки това, някога оставям да ме лъжат; някога не оставям да ме лъжат. Казвате: Нека Учителят ни остави свободни, ние сме млади, това учение не е за нас. – Не, вие не сте млади. Че се мислите за млади, това е едно нещо; всъщност да сте млади, то е друго нещо. Истински млад е онзи, на когото сърцето изобилно дава. Качество на младия е щедростта. В това отношение слънцето е най-младо, защото дава изобилно блага на всички живи същества.
Постоянна благодарност
Утринно Слово от Учителя, държано на 29 май 1932 г., София, Изгрев.
