Ще ви дам едно правило за живота, което трябва всякога да спазвате. То е следното: Не говорете много. Някои от вас говорят много – това е една слабост. Други говорят малко – това е друга слабост. Човек трябва да говори умерено. Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути. Само така ще станете духовни хора. Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос. След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос. Не занимавай хората с едно и също нещо. Еднообразието действа убийствено. Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време. Имаш нужда от хиляда лева. Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем. Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи. Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи. – Защо? – Защото го занимаваш с човешки работи. На Божественото никой не се противопоставя. Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода? Обаче, кладенецът някога може да ти откаже. – Защо? – Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода. Значи, изворът, като Божествен, всякога дава. Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава. При това, изворът дава, колкото трябва. Това е правият път на действие. Кладенецът е като хората. Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма. Така казват и хората. Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък. Жената мете къщата си, вдигне прах и казва: Къщата е лоша, много прах събира. – Не е лоша къщата, но ти не знаеш, как да метеш. Съвременните хора сами вдигат прах, а търсят причината вън.
Ново разбиране
Утринно Слово от Учителя, държано на 2 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
