Преди години, като правех своите научни изследвания, дойдох до следното заключение: Който дава, любовта действа в него; който само взима, безлюбието действа в него. Когато ти дават, радваш се; когато ти взимат, скърбиш. Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава. Тогава казваме, че любовта се втича в човека. Когато любовта изтича, животът се обезсмисля. Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме. Обикновено, майката страда, че детето й умряло. Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре! Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време. Детето е богатството на родителите. Щом един от тях греши, то заминава за другия свят. Значи, като греши, човек може да заболее. Като греши, той може и да осиромашее. Казваш: Не искам да бъда богат. – Това е друг въпрос. Обаче, ако вземат богатството ти насила, има причина за това.
Ново разбиране
Утринно Слово от Учителя, държано на 2 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
