В древността един царски син отишъл при един адепт за съвет. Той му казал: Реших да се оженя и спрях вниманието си на две царски дъщери, но не зная коя от тях да избера. Едната е много красива, другата не е толкова красива, но е много добра. Коя да предпочета: красивата или добрата? – Коя от двете повече обичаш? – запитал адепт. – Красивата. – Защо я обичаш повече? – За красотата. – Ако се ожениш за нея, ще имаш големи неприятности. Красотата принадлежи на целия свят. Красивият човек е търговец на едро. Готов ли си по всяко време да тропат на вратата ти, да дохождат хора? Всеки има право да види красотата, да й се порадва, да я целуне. Днес това не се позволява, но в миналото е било така. Аз изнасям този пример от далечното минало. Сега никой мъж не би позволил да дохождат хора, да гледат красивата му жена и да й се радват. Мъжът ще каже: Красива е жена ми, но само аз имам право да се радвам на нейната красота. Във времето на Христа дошла една жена в дома, където бил Той, паднала на колене, плачела, мила нозете Му и ги целувала. Присъстващите осъдили Христа, че й позволил да мие нозете Му, осъдили и нея. Те не разбирали, че тази жена се разкайвала за греховете си. Някога тя била красива и поради красотата си паднала морално. Ще кажете, че и грозните жени грешат. Не, само красивите жени грешат. Някога и грозните били красиви; в последствие изгубили красотата си.
Постоянна благодарност
Утринно Слово от Учителя, държано на 29 май 1932 г., София, Изгрев.
