Ще ви обясня, защо плаче човек. Като плаче, детето иска да застави Провидението или Бога, да постъпват, както желае то. Казвам: Вие можете да заставите Бога да направи нещо за вас само тогава, когато знаете, как да Му говорите – когато знаете да плачете. В който ден престанете да плачете, да отваряте устата си, да движите краката и ръцете си, Бог ще ви изпъди вън, както майката пъди детето си. Бог казва: От умрели деца нямам нужда. Питате: Защо трябва да се движат ръцете? – Защото сте живи. Обаче, движението на ръцете трябва да бъде смислено. Безсмисленото движение на ръцете нищо не допринася. Какво печели детето от механическите движения, когато е в люлката? – Нищо не печели, но майката се радва и на тези движения, защото чрез тях детето се упражнява. Аз не зная точно, какви движения прави детето. Не съм бил майка, но и много майки не знаят това. Важно е, че механическите, несъзнателните движения се различават коренно от съзнателните. Такава е разликата между физическия и духовния свят. Физическият живот се проявява във времето и пространството, а духовният е извън времето и пространството. Докато се тревожиш, докато боледуваш, докато лягаш да спиш и ставаш, докато се учиш, ти си във време и пространство. Хубави са и тези неща, но те са кратковременни. В тях стават бързи промени. Ти си лекар, известен като знаменит, но утре дойде друг, по-учен от тебе, по-способен от тебе. Хората започват да го търсят и те забравят. Ако дойде трети, по-учен от двамата, и той ще блесне пред тях, а те ще останат в сянка. С какво се прочул последният лекар? Той дал едно особено лекарство на болния, от което веднага оздравял. Значи, способният лекар измества неспособния.
Време и пространство
Утринно Слово от Учителя, държано на 20 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.
