Представи си, че седиш на естрадата и слушаш един виртуоз – пианист или цигулар. Като гледаш, колко бързо се движат пръстите на пианиста, имаш желание да пипнеш ръката му. Какво ще спечелиш от това? Когато светските хора слушат някой виртуоз, те следят с голямо внимание изпълнението и пазят, никой да не го бутне, да не го безпокоят. Че има голяма техника, хубав лък, това са дадени неща за него; те не важат за вас. За вас не е важно, как се движат лъкът и пръстите му, но какво излиза от лъка. За вас е важно това, което възприемате и което влиза в съзнанието ви. Вие не можете да бъдете виртуоз като него, но можете да го слушате внимателно и да запазите спомени от неговото свирене.
И тъй, когато дойде ангелът при вас, вие не трябва да го пипате, да гледате дрехите му. За вас са важни светлината и знанието, които той може да внесе във вашия ум. Това знание ще ви ползва през целия живот. Щом го слушате, вие сами знаете, дали той свири добре, или не. Мнението на другите не е важно за вас. Аз ще вярвам на себе си, а не на другите. Като слушам един музикант, аз зная вече, къде взима той неправилни тонове; аз зная, къде е неговата грешка. За друг музикант казвам, че е отличен виртуоз. Слушам да се говори, че този музикант не е добър. На кого да вярвам: на себе си, или на тях? – На себе си. – Защо вярвам на себе си? – Защото не съм заинтересуван. Аз слушам само, как свири и си съставям мнение. Музиката има Божествен произход. Следователно, ако музикантът изразява нещо Божествено, наистина, той свири хубаво. Ако в свиренето си той вложи човешкото, казвам: Този музикант не свири добре. Мнозина слушат някой да свири и казват: Хубава е тази музика. Тя навява нещо тъжно. – Според мене, тъжната музика не е Божествена. Тази музика, която внася радост в душата, е Божествена. На меланхолика и музиката е меланхолична. На оптимиста музиката е весела, здрава. Изобщо, музикантът предава нещо от себе си. Например, музиката на Шопен е тъжна, меланхолична, защото самият той е бил меланхоличен, болнав. Следователно, всичките му песни са проникнати от тъга. Казваш на някого: Изсвири ми една тъжна песен от Шопен. – Защо ти е тъжна песен? Тя е туберкулозна песен. На онзи, който е предразположен към туберкулоза, казвам: Никакъв Шопен не ти трябва. Когато е здрав, човек носи на десет души здравето върху себе си. На такъв човек казвам: На тебе е позволено да слушаш музиката на Шопен. Това не значи, че не трябва да слушате музиката на Шопен. Тази музика е за здрави хора, а не за болни. Не казвам, че аз нямам разположение към Шопена, но ви обръщам внимание, за кого е полезна тя. За онези хора, които са нежни като цвете, които имат деликатна душа, не се препоръчва музиката на Шопена. За тях е нужна друга музика.
Мисълта – мощна сила
Утринно Слово от Учителя, държано на 27 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.
