Едно време работниците цял ден работеха и вечер им се плащаше. В това отношение растенията работят на господарите си без да им се плаща. Ябълката, например, казва: „Плодовете ми са моята заплата. Всичко, каквото имам, изяжте го, но посявайте семената на моите плодове“. – Обаче вие изяждате плодовете им, без да посаждате семената. Колцина от вас, като сте изяждали една ябълка, сте посели семената ѝ? Ето защо, господарите на ябълката ни дават под съд. Също така, господарите на сливите, на крушите, на всички плодове са ви дали под съд, където не сте сели семената. Аз виждам, че страдате за изядените ябълки, круши, сливи, дини, на които не сте посели семената. Ядеш тиква и хвърляш семената ѝ; ядеш краставица и хвърляш семената ѝ. Като говоря това, аз се смея. Виждам нещо смешно във вас. Казвате: „Бива, бива, но толкова будали да бъдем!“ Най-после, хората пак се изхитрили. Те казват: „Как може да посеем семената на краставицата, когато тя е зелена?“ Това е нова философия. Ще се оправдаваш, че семената не били узрели. С това оправдание българите искат да дойдат до положение, господарите на плодните дървета да не ги дават под съд. Те казват: „Как ще сеем семената на незрели краставици?“ Сега, всички краставици дават българите под съд, където не са яли зрели краставици. Това е една математическа формула, която трябва да се реши. Всеки математик може да реши тази формула. Минаваш през една зеленчукова и плодна градина и не знаеш защо краставицата е краставица; защо тиквата е тиква; динята – диня; ябълката – ябълка. Ние знаем причината за това и казваме: Между зеленчуците и плодовете има голяма разлика в семената им, в устройството им, в състава им. Това е цяла загадка. Казваш: „Това е диня“. Искаш да кажеш, че динята е просто нещо. Та ние имаме нужда, именно, от тези прости същества. Динята не е тъй проста, както си мислим. Онези същества, които са направили динята, не са прости, както вие си мислите. Тези същества стоят по-високо от човека. Когато се говори за Словото, то представлява сбор от всички разумни същества, които са завършили своето развитие на земята. Не забравяйте, че съществата, които са създали плодовете, стоят по-високо от човека. Ето защо, когато ядеш един плод – ябълка, круша или какъв да е друг плод, ще го ядеш навреме, когато е определено. – „Буквално ли трябва да се разбира това?“ – И буквално, и в преносен смисъл. – „Това е невъзможно!“ – От моите заключение вие ще извадите свои, но в края на краищата ще дойдете до същите заключения. И ще видите, че това, което ви говоря, е възможно. Казваш: „Аз съм изял толкова плодове и ако река да посявам семената им, няма да има място за тях“. – Прав си, но от многото ябълки ще посееш семката само на една ябълка. Ще посееш едни семена на физическия свят, други – в сърдечния свят, трети – в умствения свят. Като посееш едно семе в земята, постой една минута над него, помисли нещо за семето и тогава се отдалечи. А вие даже не сте се спирали да помислите: да посеете ли една семка, или не. Като вземеш ябълката в ръка и я разрежеш, преброй да видиш колко семки има в нея. Вземете, например, дините. В една диня има повече семки, в друга – по-малко. Истински ученият е учен само за това, че той знае и най-дребните работи. Има учени, които знаят велики, големи работи. Има и трета категория учени, които знаят и дребни, и велики работи. Такива учени искат всичко да знаят. Според мене това не е знание; това е губене на време. Малко да знаеш, но основно, малко да рисуваш, но хубаво; малко да свириш, но изискано. Днес навсякъде се знае по-малко, отколкото трябва. Като казвам, че с такова знание никъде не се отива, имам предвид да знаеш по-малко, но добре да го знаеш, отколкото да имаш много знания, но необработени.
Малкото добро и малкото зло
Утринно Слово от Учителя, държано на 19 юни 1932 г., София, Изгрев.
