Христос казва: „Хлопайте, търсете, искайте.“ Това се отнася само до разумните, които разбират Божия закон на Любовта. Онзи и този свят са две състояния на човешката душа. Когато душата от онзи свят иска да си почине, тя слиза на земята. Казано е в Писанието: „Отиде, пресели се да си почива.“ Като си почине добре на онзи свят, човек се връща пак на земята да работи. Тъй щото, има жители на онзи свят, които работят. Като се уморят, те слизат на земята, между хората, да си починат. Следователно, има два свята за почивка и два свята за работа. Законът е следният: Който е работил на земята, отива на онзи свят да си почине; който е работил на онзи свят, слиза да си почине на този свят. Мнозина са ме питали: Защо този човек е богат, защо има пари, защо жена му и децата му са всички здрави? Защо няма никакви мъчнотии и страдания? Отговарям: Този човек е работил на онзи свят, а тук почива. И за тебе е същото: сега ти ще работиш на този свят, а ще почиваш на онзи. Там ще бъдеш богат, всичко ще имаш.
Всички трябва да знаете това, което сега ви говоря. Ако не го знаете, ще се намерите в положението на един руски мужик, който имал една оригинална опитност. Според поверието на простите хора, ако някой умре като обикновен войник, на небето минава за генерал. Един от войниците обичал да пие и все си мислел, че поне в другия свят ще бъде генерал. Една вечер той се напил много и паднал на улицата като мъртъв. Една апашка банда, като скитала из петербургските улици, видяла, че пиян войник лежи на земята и бързо съобразили, как да го използват. Вдигнали го и го взели със себе си. Завели го в едно подземие, дето свалили неговите дрехи и го облекли с генералски. Като изтрезнял, войникът се събудил от сън и се видял облечен в генералски дрехи. – Какво е станало с мене? – запитал учудено той. Аз бях прост войник, а сега съм генерал. – Ти си в другия свят, дето си произведен генерал. Те му казали: Каквото заповядаш, всичко ще стане. Той започнал да иска едно ядене, второ, трето и, каквото пожелавал, всичко се изпълнявало. – Искам водка. – Виж, в този свят няма водка. Апашите го задържали при себе си 40 дена и, каквото той заповядвал, всичко ставало. Казали му, че тук хората се женят. – Тогава и аз ще се оженя. Довели му една мома, облечена в скъпи дворянски дрехи. Войникът си казал: Щом и женитба има, може да се живее на онзи свят. Един ден те качват генерала и неговата възлюбена в една каляска, впрегната с два хубави, бели коня и го завеждат в един голям бижутерски магазин, дето избират най-хубави златни украшения и скъпоценности, по случай сватбата на генерала с дворянската дъщеря. Като накупили всичко, те се обърнали към продавача с думите: Моля ви, да ни извините, генералът забравил портмонето си. Ей сега ще се върнем с файтона да донесем парите. Генералът ще остане при вас да ни почака.
Как мислите, върнали ли се апашите от онзи свят? – Не, те заминали, а оставили генерала в този свят да ги чака. Генералът излизал, влизал в магазина, пак излизал, очаквал другарите си от онзи свят, но те все още не дохождали. Най-после, той се отбил в една кръчма да пие. Като изпил две-три чаши водка, станал по-смел. Търпението му се изчерпало, не могъл повече да чака. В това време, той видял капитана от ротата, в която служел, и му извикал: Стой, не виждаш ли, че сме на онзи свят? Скоро козирувай! – Слушам! Капитанът се приближил при генерала, който му ударил две плесници. Като се вгледал в лицето му, капитанът познал, че това е негов войник, но се запитал: Как простият войник е станал генерал? След дълъг разпит узнали, как този войник бил произведен генерал. След това го заставили да слезе в този свят и да облече формата на обикновен войник.
И тъй, като се натъкне на известни опитности от другия свят, човек изпада в мъчнотии и противоречия, подобни на тези, в които се намерил този прост войник. Мъчнотиите в живота поставят човека в драматично и комично положение. – Защо? – Защото не разбира вътрешния смисъл на живота и се спира на буквата на нещата. Буквата всякога води към противоречия и заблуда. Ако войникът имаше правилно разбиране за другия свят, той щеше да знае, че който заминава за онзи свят, не може да стане генерал.
Разрешаване на мъчнотиите
Утринно Слово от Учителя, държано на 6 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.
