Като говорим за молитвата, ще видите, че различните народи се молят по различен начин. И всеки човек се моли различно. Източните народи се молят по особен начин, различен от този на западните народи. Факирите, например, сядат на земята с кръстосани крака. Ръцете си поставят на коленете и така прекарват с часове в медитация. Ако не могат да медитират правилно, този процес става механически. Ако веднъж коленичиш пред богатия, то има смисъл. Ако всеки ден коленичиш, ти сам се отвращаваш, както от колениченето, така и от богаташа. Едно малко дете отишло с баща си на едно евангелско събрание. Бащата искал да го посвети, да му покаже, как трябва да се моли. Евангелистите често коленичат. Това е тяхно разбиране. Аз не поддържам този начин, защото между колениченето и идеята, която те носят в себе си, няма съответствие. Евангелистите приличат на онзи неспособен художник, който се опитвал да нарисува ангел. Нарисувал нещо, което съвсем не приличало на ангел. Той го нарисувал като човек: рус, със сини очи. Отгоре на това му турил две крила, като на птица. Ангелът не е нито човек, нито птица. Ако е въпрос за крила, ангелът има шест милиона крила. Той се движи с бързина, по-голяма от тази на светлината. Ангелът не хвърчи с крилата си, както птиците. Те изразяват неговата мисъл.
Ще се върна към примера за бащата и детето, които отишли в евангелската църква. Всички коленичили, и детето трябвало да коленичи. Обаче, пасторът обичал дългите молитви. Детето се уморило и запитало баща си: Татко, кога ще се свърши молитвата? – Ще почакаш още, пастирът едва е започнал. Детето се отегчило толкова много, че втори път не помислило да отиде на събрание. – Какво показва това? – Много от схващанията и разбиранията на религиозните са прави; стремежът им е също прав, но формата, чрез която изразяват идеите си, не е права. Значи, между идеята и формата или методът, чрез който тя се изразява, има известно несъответствие. Например, говориш за любовта, но не я изразяваш правилно. Обичаш някого, а не знаеш, каква дума да му кажеш. Коя е първата дума, която ще кажеш на онзи, когото обичаш? Как посрещаш госта, когото обичаш? Първата дума, която му казваш, е „добре дошъл!“ На човека можеш да кажеш „добре дошъл“, но как ще посрещнеш ангела? Какво ще кажеш за огъня, който гори? Можеш ли да му кажеш „добре дошъл“? Ако огънят се усили и запали къщата ти, не можеш да му кажеш „добре дошъл“. Следователно, на съществото, което обичаш, трябва да говориш с думи, съответни на любовта. Като те запитват, трябва да отговаряш разумно. – Защо? – Защото зад всеки въпрос се крие едно разумно същество. Дето има въпроси и отговори, там процесите са живи, съзнателни. При механическите процеси няма никакви въпроси и отговори. Там никой нищо не те пита; никой не очаква отговор. Там колата си върви и на никого не обръща внимание. Че може да те прегази, тя не иска да знае. Ако машинистът пусне машината сама, тя ще върви, ще бучи, без да дава сигнал, че пристига. Който се изпречи на пътя й, горко му! Обаче, застане ли машинистът зад машината, работата тръгва другояче. Машината върви, движи се, дава сигнал и се одухотворява.
Механични и съзнателни процеси
Утринно Слово от Учителя, държано на 30 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
