Често хвърлям поглед към вас и виждам, от какво сте недоволни и от какво – доволни. Някой е недоволен от стола, на който седи; друг няма стол, стои отвън и пак е недоволен; трети е недоволен от шума, който се вдига вън. Като ви гледам така, казвате: Кажи ни, как да излезем от това положение. – Ако ви кажа, вие ще се намерите в положението на риба, която излиза от водата и умира. Казваш: Тогава, по-добре да умра. – Това не е разрешение на въпроса. Гледам, друг хвърчи нависоко. – По-добре да хвърчи нависоко, отколкото да слиза надолу. – Този човек много фантазира. – Нека фантазира. С фантазията си той е в безопасност. Ако изрежеш крилете му, тогава той е в опасност. У всички хора има стари навици, толкова закоравели, че и с два чифта волове не можеш да ги извадиш. Най-голямото нещастие е да накараш хората да мислят, да чувстват и да постъпват като тебе. Не, когато хората не мислят, не чувстват и не постъпват като тебе, това е красотата на живота. Да постъпват всички еднакво, това значи да си подражават. Има ли нещо красиво в подражаването?
Механични и съзнателни процеси
Утринно Слово от Учителя, държано на 30 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
