Вие искате да знаете, какво представя онзи свят. Искате да знаете, какво е състоянието на болния. Болният иска да има пружина на леглото си, да е меко, юрганът му да е топъл и да има кой да го гледа. Цял ден се върти той в леглото си, като риба. Който дойде при него, той все за болестта си разправя. Болният може да е владика, професор, цар, но една и съща мисъл ги вълнува. Като заболее, човек забравя, че е бил цар, владика или професор. Питате: Не може ли без болести? – Може, но като станеш сутрин от леглото си да кажеш: Нищо няма да разказвам на хората за болестта си, нищо няма да казвам, къде ме боли. Но мълчанието още не е признак на мъдрост. И рибите мълчат, но ни най-малко не са мъдри. В мълчанието умът е съсредоточен към нещо велико. Той е зает с велика идея. Що се отнася до второстепенните въпроси, те сами по себе си се разрешават. Няма защо да мислиш, кога ще се стопи снегът, или кога ще дойде пролетта. И да мислиш, и да не мислиш, пролетта ще дойде на своето време. Казваш: Аз се помолих за дъжд и скоро заваля. – Ти можеш да се молиш, да си мислиш, каквото искаш, но дъждът заваля и без твоята молитва. Едно съвпадение е станало, че дъждът завалял след твоята молитва. Някога молитвата ти може да произведе дъжд най много на 5 – 25 км. разстояние, но не и на сто километра. Ти си мислиш, че си донесъл дъжд, влага на целия свят.
Слабото и силното
Утринно Слово от Учителя, държано на 23 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
