Казвам: Божият Дух всякога слиза до човека, да му помага, но човек често Му се противи. Казано е в Писанието: „Духът на Истината в човека ще го научи на всичко“. Човек е в постоянна борба с плътта. Когато Духът дойде да те повдигне, ти се опълчваш против Него и казваш: Не му е сега времето. Аз трябва да си поживея и като стана на 100-120 години и няма какво да правя, тогава ще се занимавам с Тебе. Като чуе това, Духът се отдалечава. Някога Духът те пита: Къде си? Какво мислиш да правиш? – Искам да отида в странство, да се разходя малко. – Сега в странство няма условия. Но ти не Го слушаш, заминаваш за чужбина. По пътя става катастрофа, и ти се връщаш контузен, с деформиран нос, със счупен крак. В страха си, ти си скочил от трена, пострадал си и се връщаш, без да си реализирал своето желание, После си казваш: Какво ще стане с мене? Не ми се живее сам, искам да се оженя. Духът ти казва: Чакай, не се жени още. Почакай поне четири години, не са времена за женене. И хората не са толкова добри. – Да, но сам не ми се живее. Ти пак не слушаш и се ожениш. След това претърпиш поражение. – Защо? – Не си послушал Духа. Сега ти ставаш човек на обявите. Където седнеш, казваш: Лоша е жена ми, не съм доволен от нея. Ако си жена, казваш: Не е добър мъжът ми, излъгах се в женитбата си. И ти приличаш на Йоан Веслей, който, на третия ден след женитбата си, казал: Не си струва човек да се жени. – Ние не сме против женитбата, но не трябва да се създават нещастия в домовете. Често в ума на човека се наслояват отрицателни мисли, които действат върху организма като отрова. В организма се събуждат известен род трептения; те привличат такива мисли, които действат като отрова. И тогава, мъжът и жената, като не са в хармония помежду си, ако им се роди дете, скоро умира. Отровата в техния организъм се отразява вредно на детето. Роди се второ дете, и то умира. Изобщо, всички членове на това семейство боледуват. Условията в този дом стават неблагоприятни за съвместен живот. Ето защо, щом си решил да се жениш, това трябва да стане, когато е определено, нито по-рано, нито по-късно. Такъв е законът.
Мисълта – мощна сила
Утринно Слово от Учителя, държано на 27 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.
