Днес, когото и да срещнеш, млад или стар, учен или прост, всеки казва: Аз зная, какво правя, няма защо да ме учат другите. – Теоретически, всеки знае какво да прави, но практически много въпроси не са разрешени. Важно е, какво е изработил човек в себе си. Казваш: Да съм богат. – Друг държи богатството. – Да съм силен. – И силата не е в твои ръце. – Да съм учен. – И знанието е в други ръце. Ако остане ти да си учен, не ще издържиш на тежестта на знанието. Мъчно е да бъдеш на земята богат, учен, силен. Ако си голям, силен, как ще минеш през тесен отвор? На пътя си срещаш тесен проход и не можеш да се пъхнеш през него – търсиш някой да ти помогне. Защо ти е тогава тази сила? Богат си, но дето минеш, всички те гонят, искат да вземат богатството ти. Защо ти е това богатство? Вижте, какво е положението на сърната. На никого зло не прави, но ловецът я дебне, иска да вземе богатството й. Питаш: Защо гонят сърната? – За да се повдигне. Като се намери в голяма мъчнотия, тя търси начин, как да напусне гората, да се освободи от нея. Следователно, мъчнотиите в живота имат смисъл дотолкова, доколкото поставят човека при условия да мисли, да търси начин да се повдигне. Ако си сърна, как ще разрешиш мъчнотията си? Днес те стрелят, утре те стрелят и, за да се освободиш от куршума, навлизаш в дълбоките, гъсти гори. Там те очаква друга опасност: мечки, вълци, тигри. Как ще се спасиш от тях? Този въпрос може да се разреши умствено, теоретически, но не и практически. Докато си сърна, мъчно ще се справиш. Представи си, че си богат човек, но искаш да се откажеш от богатството си. Това е идея. Отиваш в гората, но след 20 години пак се връщаш в света и започваш да проповядваш на хората, как да се откажат от богатството си. Ако можеш да ги убедиш, ще се радваш. Ако не можеш, ще съжаляваш. Ще си кажеш: Напразно прекарах в гората толкова години!
Забраненият плод
Утринно Слово от Учителя, държано на 4 декември, 1932 г. София. – Изгрев.
