Казваш: Защо светът е създаден така? – На този въпрос няма отговор. – Защо страдам? – Бръкнал си в меда без позволение. – Какво да правя? – Като влезеш в дюкяна, ще потърсиш господаря и ще му кажеш: Колко струва медът? Ще платиш и ще си вземеш, колкото трябва. Започнеш ли да се оправдаваш, че си бръкнал само с един пръст, ти повече ще се объркаш. С този мед, който си взел на пръста си, могат да се нахранят десетина пчели. Според тебе, малко мед си взел, но не и според пчелите. Казваш: Малка е погрешката ми, но тежки последствия носи: изгубих мира, радостта, разположението си. Значи, Духът те напуснал. Щом Духът те напусне, погрешката ти не е малка. Човек трябва да дойде до истинската мярка на нещата и, според случая, да си служи с малката, или с голямата мярка. Важно е да знаеш, кога каква мярка си приложил. За да възстановиш мира, радостта и разположението си, ти се молиш, плачеш, дано Бог ти помогне. Бог помага, но някога оставя човека да сгреши, да придобие известна опитност. Ако от първия път не научи урока си, Той ще го остави да повтори и потрети опитността, докато научи урока си.
Забраненият плод
Утринно Слово от Учителя, държано на 4 декември, 1932 г. София. – Изгрев.
