Адептите и напредналите същества, които днес живеят на Земята, посещават Слънцето и се радват на неговия красив живот. Топлината на Слънцето е отвън и никоя енергия не може да се сравни с онази, която е отвътре. Светлината и топлината, които то ни праща, при слизането си намаляват по сила много пъти, трансформират се. Ако вашата мисъл е на място, то вие ще се носите из въздуха така, както ходите по Земята. В бъдеще не ще има нужда да се вдига шум с аероплан, защото човек ще хвърка, когато си пожелае. Един ден житото ще бъде голямо дърво – ще си откъснеш няколко плода, за да ги изядеш; хлябът ще бъде опечен по дърветата, а сега пътят му е дълъг. Писанието казва: „Ще създам ново сърце и ще напиша закона Си на него.“ Ново сърце, нов език, ново небе и земя – всичко Господ ще направи все ново и нищо старо няма да остане. Един ден димът в градовете ще се прекрати, ще се използва само електричество. Въглищата внасят дисхармония – горенето на каменни въглища освободи низшите духове, които са живели преди потопа, и това влияе вредно на културата; с употребяването им се понижава човешкият характер, хората изгубват своя мир, а и градовете стават нечисти и черни. А колко е хубаво въздухът да е чист! В горните атмосферни слоеве има цял океан от електричество и ще дойде време да се използва – тогава ще се подобрят условията на живот, но днес това още не се допуща, понеже хората ще злоупотребят с тази енергия. И все пак тези милиарди тонове каменни въглища са напластени отдавна в земните пластове, за да се употребят, значи е било предвидено, че ще трябва на хората топлина и те ще ги изкопават и употребяват дотогава, докато не се запознаят с атмосферното електричество. След време това електричество ще се привлича със специална антена към Земята и когато почне да се използва, тогава чрез техника ще се добиват светлина, топлина и други енергии. По този начин ще си починат и горите, иначе с този темп на изсичане няма да оцелеят, а растителността е необходима за плодородието, за обмяната и за още много други неща.
Акордиране на човешката душа - т.3
Боян Боев
