Сега аз не искам да ви упреквам, не искам да влизам в стълкновение с вас, защото пръв аз губя. Обаче, намирам, че разбирането ви трябва да се измени. Ново разбиране е нужно на всички. Често вие критикувате и мене, но вашата критика не е меродавна. Тя е резултат на вашето старо разбиране. Засега това е естествено. Вие още не сте завършили развитието си, много работа ви предстои. Аз познавам всички човешки пътища и виждам, че те са фалирали. Няма нито едно човешко общество, което да не е фалирало. Ако и аз вървя по този път, ще свърша като всички хора – ще фалирам. И на вас казвам: Оставете старите човешки методи и пътища настрана. Започнете с новото, в което няма никакъв фалит. Не искам да ви насилвам, но питам: Колцина от вас, като вървите по старите човешки пътища, сте сигурни, че ще успеете? Колцина от вас сте доволни от живота си? Започвате една работа и в първо време сте доволни. Накрая, обаче, се разочаровате. Краят решава делото. Затова и Христос казва: „Бях гладен, не ме нахранихте; бях в тъмница, не ме посетихте; бях болен, не ми помогнахте.“ Запитаха Го: „Кога, Господи, не сме сторили това за Тебе?“ – „Който е направил това на едного от моите малки братя, на мене го е направил.“
Механични и съзнателни процеси
Утринно Слово от Учителя, държано на 30 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
