Една наша сестра получила от странство един плат, който струвал 700 лв. Като отишла на митницата да го освободи, поискали й 3,000 лева мито. Дойде при мене и ме пита: Учителю, можеш ли да направиш нещо, да ми дадат плата без мито? Аз нищо не й отговорих. Тя пак отишла на митницата, дето й казали, или да плати 3,000 лева мито, или да върне плата назад. Ако иска, може да го остави на митницата, дето ще го продадат. Тогава тя може да се яви като купувач, да си го купи. Казвам: Всичките ви работи са такива, все имате нещо, дошло в митницата, но не можете да си го откупите. Обаче, има един път, който аз наричам „свещеният път“. Този път е, когато в душата на човека се зароди силно желание да служи на Бога. Само тогава в човека се явява онзи вътрешен мир, към който се стреми той. По този начин, нещата лесно се разрешават. Практически, животът се разрешава само по един начин. Когато има вода, дрехите лесно се перат. Ако няма вода, колкото и да се тупат, не могат да се изперат. Тупай, колкото искаш, това е морализиране. – Имам дългове. – Ако нямаш пари, дълговете остават неплатени; ако имаш пари, дълговете лесно се изплащат. Ако нямаш знание, ти си невежа. Невежеството е дълг, с който трябва да се справиш. Злото е дълг. Лошият характер е дълг. Лошата уста също причинява дългове. Подозрението, съмнението, безверието, завистта също са дългове. Аз превеждам тези неща на съвременен език. Какво е нужно, за да се справим с дълговете си? – Пари са нужни. За да се изплатят дълговете, все трябва да платиш нещо. Ако не плащаш, никога няма да се освободиш от дълговете на живота. Те не са присъщи на човешката душа. Дългът е външно отношение. Ако външните отношения не се изменят, човек завинаги остава с дългове. Казваш: Аз имам малки дългове. – И най-малкият дълг трябва да се изплати. И десет лева да дължиш, пак е дълг. И един лев да дължиш, пак е дълг. Съзнанието ти трябва да бъде съвършено чисто. Умът ти трябва да бъде свободен, да не носиш никаква мисъл за дългове.
Младост и старост
Утринно Слово от Учителя, държано на 13 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.
