Аз не искам да ви заставям насила да вярвате в това, което говоря. Насила човек не може да вярва, нито да бъде добър. Който приема насила нещата, той се смущава от всичко и казва: Какво ли ще кажат хората за мене? Ако се страхуваш от мнението на хората, ти никога не можеш да станеш духовен човек; никога няма да повярваш в онзи свят. Щом е така, живей си спокойно на земята и от нищо не се интересувай. Този свят ще бъде твоят рай. Каквото пожелаеш, всичко ще имаш: храна, дрехи, къщи, ниви; от друга страна, училища, болници, войски, свещеници – каквото пожелаеш, всичко ще намериш. Следователно, щом се страхуваш от мнението на хората, живей си тук, не ти трябва друг свят. Нека хората си живеят като хора, а животните – като животни. Един ден, като се наситиш на този свят, ще потърсиш другия. Като видя една котка, трябва ли да я викам при мене, да й чета от Библията, или да й говоря, какво казал Христос на планината? Каквото и да й говоря, тя ще ме погледне и ще каже: Какво имаш за ядене? Ако й говоря за деветте блаженства, тя пак ще ме погледне, с което иска да каже: Баницата е едно от блаженствата за мене. Имаш ли малко баница? Като държа една хубава беседа, след това се натъквам на такива опитности, от които вадя заключение, кой как е разбрал беседата.
Новото съзнание
Утринно Слово от Учителя, държано на 4 декември, 1932 г. София. – Изгрев.
