Когато търсите истината, не трябва да носите нищо със себе си. Всичко трябва да изоставите настрана. Когато отиваш за вода, ще носиш празно шише. Още по-добре е, ако вземеш съвършено нов съд, да го напълниш от новата вода. Ако имаш в шишето вода, ще я излееш и отново ще го напълниш.
И тъй, ако мислите, че новото учение е над това, което имате, изсипете старото учение на земята и сипете новото. Ако пък новото учение не струва нищо за вас, дръжте си старото учение. Според мене, ако дойде едно Божествено благо, за което още не сте готови, вие няма да постъпите с него, както трябва. Ето защо, всеки ден се отказвайте от вашите стари шишета. Всеки ден човек трябва да пълни шишето си с прясна вода. Всеки ден да пълни торбата си с пресен хляб. В Божествения свят не се позволява да ядеш стар, твърд хляб. Ще отиваш на фурната и ще си взимаш топъл, пресен хляб. В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено. И после, като залезе слънцето, да не остава трошица в къщата. Така правеха евреите, когато бяха в пустинята. Колкото манна падаше през деня, до вечерта трябваше да се изяде, нищо да не остане за другия ден. Ако някой си позволяваше да събере повече манна, той биваше наказван.
И тъй, ако мислите, че новото учение е над това, което имате, изсипете старото учение на земята и сипете новото. Ако пък новото учение не струва нищо за вас, дръжте си старото учение. Според мене, ако дойде едно Божествено благо, за което още не сте готови, вие няма да постъпите с него, както трябва. Ето защо, всеки ден се отказвайте от вашите стари шишета. Всеки ден човек трябва да пълни шишето си с прясна вода. Всеки ден да пълни торбата си с пресен хляб. В Божествения свят не се позволява да ядеш стар, твърд хляб. Ще отиваш на фурната и ще си взимаш топъл, пресен хляб. В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено. И после, като залезе слънцето, да не остава трошица в къщата. Така правеха евреите, когато бяха в пустинята. Колкото манна падаше през деня, до вечерта трябваше да се изяде, нищо да не остане за другия ден. Ако някой си позволяваше да събере повече манна, той биваше наказван.
Сега аз говоря за онези от вас, които искат да се подвизават духовно. Ако се държите за светския живот, дръжте старата вода, не я изсипвайте, защото ще останете без нея. Старият живот се задоволява със старата вода. Новият живот изисква нова вода. Ще ви приведа следния пример: Едно младо момиче, около 18 – 19 годишно, попаднало в задънена улица. Толкова объркала работите си, че не знаела, как да ги оправи. Един ден тя срещнала един свой учител, когото попитала, как да си помогне, за да си уреди живота. Той й казал: Ти си млада, хубава, добре танцуваш. Започни да танцуваш, да видиш, какъв резултат ще имаш. Един ден тя се облякла хубаво, докарала се и отишла в кантората на един банкер да му потанцува. С играта си тя привлякла много хора. Банкерът останал много доволен от играта й, за което я възнаградил добре. С това и той спечелил. Младата мома се прочула с играта си и започнали да я канят навсякъде. Така тя подобрила живота си. По-рано тя се познавала с един стар дядо, който я знаел като бедно, нещастно момиче. Срещнал я той и я запитал: Какво стана с тебе? Как ти се уредиха работите? – Започнах да танцувам. – Тогава и аз да започна да играя като тебе. – Започни. Иди да потанцуваш на еди-кой си банкер. Отишъл дядото при банкера и започнал да играе. Всички започнали да му се смеят и му казали: Хайде вън!
Казвам: Младата мома трябва да таннцува, а 70 годишният дядо трябва да мисли. И той може да играе, но неговата игра не е като на младата мома. Неговите работи не могат да се уредят по същия начин, както на момата. На другия ден той срещнал младата мома и казал: Дъще, не ми върви. Изпъдиха ме от кантората на банкера. Момата били умна. Тя казала: Ела с мене, аз ще играя, а ти ще събираш парите. И започнали двамата заедно. Така, работите им тръгнали наред. Дядото седи, момата играе, а паничката се пълни. Това е разумният живот. Съединете младото със старото. Не е един начинът за разрешаване въпросите на младия и стария. Дядото играе сам, но работите му не вървят добре. Той е на 70 години, хората не искат неговата игра. Обаче, всеки желае танца на младата мома.
Следователно, когато младото и старото се съединят, и на двамата ще тръгне.
Младост и старост
Утринно Слово от Учителя, държано на 13 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.
